среднощно или можеш ли да си сред нощта

няколко заключения успях да си направя сред нощта:

- преинсталирането на уиндоус, когато въпросният тотално се е омазал, пък на теб ти е мърляво и не ти се спи е не лоша идея, като попълването на паузите с пратчет е една направо добра такава.

- претоплени неколкодневни гъби, с поизветряло бяло вино и рейдиохед, са нежелателна комбинация.

- кристализирането на въпроси за въпроси, е ненадейно, но пък занимателно. което ме подсеща за една дузина въпроси, на които не знам отговорите, но пък мога да задам само на себе си.

- опитите да се концентрираш, докато прескачаш капаните на мислите си, са нещо доста опасно. стъпка накриво – счупен крак. мъничко препъване – прекършен врат. звучи като лозунг.

и така. том йорк продължава да похапва от мозъка ми с лъжичка, а пък аз седя и зяпам как котката ми обръща гръб малко по малко. и всъщност това доста ме притеснява /и по двете направления/, но се чувствам безпомощен. онова чувство, на нещо изплъзващо се през пръстите ти. пък ти само гледаш глупаво и тъжно.

а, и още нещо… ‘чуденка’ е хубава дума. да не забравя да спомена.

луната прави още един оборот, а на слънцето му свършва водорода.

p.s. започна фейд аут. а аз избледнявам.