офисно но не съвсем

stadium arcadium в слушалките
влюбени мисли
толкова ясна представа за мляко с канела, че почти усещам аромата
много умора
влюбена|глупава усмивка

racin’ toward early grave

е, слушането на sigur ros, гледането на тавана и опитите да парашутирам въпросителни към главният ми мозък се отлага за неопределен период.

почивка? не и за мен.

run, rabbit run,
dig that hole, forget the sun.
and when at last the work is done,
don’t sit down it’s time to dig another one.

кашлям като стар човек, а току що носната ми кърпичка стана червена.

прекрасен ден, а?

- редактиране@09:18-

хъм. в крайна сметка, пък какво… /казах аз, с окървавен нос/важното е хората да се обичат. останалото са някакви неща, дето са фолклор. и в крайна сметка, като се замислиш за важните работи, такива неща изглеждат малки. или размазани като пейзажът, когато се движиш бързо по пътя. главата ме боли, аз се усмихвам и май е време да си размърдам задника и да излизам.

тука ти оставям няколко реда,
за да ти кажа че много те обичам!

хяхяхя

i’m the lyrical gangster

коледа иде

-

defcon

играта която чаках доста време. както беше определено във филма: global thermonuclear war. или скромният таглайн: defcon. everybody dies. или пък the world’s first genocide ‘em up. малко стратегическо мислене, малко търпение и voila: ракетите летят, екранът е покрит от цветните дъги, а глобалното затопляне, дупката в озона, фабриките, fast food-а, корпорациите изглеждат нищожни проблеми.

it’s christmas at ground zero.

p.s. тоя пост закъсня, понеже започнах да го оформям, докато течаха трескавите битки в defcon. сега нещо сме ги позанемарили /шейм он ъс/, ама попаднах на туй непостнато нещо, пък песничката и видеото са много яки и си викам: я, да го пусна…

( )

- как си?
- смотано?
- защо?
- хей тъй, защото така съм си харесал да ми е

адашовизирам се мейби. хъм.

наъвн е сивкаво, мрачно, влажно и студено. вътре също.

и докато се опитвам да събера поне малко разум, с който да избутам денят, в главата ми на ffw прелитат неонови въпросителни.

а джонси ми разказва исландски приказки.

and i’m feeling good

michel buble ме събуди с парчето ‘feeling good’. може би на това се дължи и следващият час. миене на зъби съпроводено с поклащане на задника. кратка борба с ужасната шапка /откривам благотворителен фонд ‘шапка за шай’, щото аз сам скоро няма да си взема нещо читаво/, в която пострадаха два от пръстите ми – скъсан ластик, който ме перна и едно мънисто което ме прасна неочаквано. после обличане, и към гаража! помпане на гуми /дох/, леко регулиране на спирачките и скачам на велосипеда. тук започва мърморенето. защо дявол да го вземе лозенец трябва да бъде толкова бабунест квартал. и защо дявол да го вземе офисът на селинет, трябва да е точно на върха на една такава бабуна. нейсе, платих нетя и се засилих ту дъ офис. а! щях да забравя, че докато катерех, един типяга с кола ми направи път (: отби, изчака ме да мина и тогава си продължи. супер ^_^ та после през ‘кучешкият парк’ /хъм, там съм се учил да карам колело читаво/, ндк на културата, витошка /пешеходците са по-опасни и от колите :нинджа:/ и на работа.

студеният въздух навън някак действа освежаващо. а слънцето се усмихва едно хубаво такова. и ми е адски влюбено и усмихнато. ^.^’

дано денят продължи все тъй.