racin’ toward early grave

е, слушането на sigur ros, гледането на тавана и опитите да парашутирам въпросителни към главният ми мозък се отлага за неопределен период.

почивка? не и за мен.

run, rabbit run,
dig that hole, forget the sun.
and when at last the work is done,
don’t sit down it’s time to dig another one.

кашлям като стар човек, а току що носната ми кърпичка стана червена.

прекрасен ден, а?

- редактиране@09:18-

хъм. в крайна сметка, пък какво… /казах аз, с окървавен нос/важното е хората да се обичат. останалото са някакви неща, дето са фолклор. и в крайна сметка, като се замислиш за важните работи, такива неща изглеждат малки. или размазани като пейзажът, когато се движиш бързо по пътя. главата ме боли, аз се усмихвам и май е време да си размърдам задника и да излизам.

тука ти оставям няколко реда,
за да ти кажа че много те обичам!