е, още един си отиде. и за разлика от г-н барбара, за когото обяснявах че не ми стана много кофти, понеже човекът вече е бил на бая години, и е бил неактивен /един вид вече си е заслужавал почивката/, то за г-н браун ме е яд. понеже вилнееше с пълна сила. keep the spirit alive. да не забравяме един от феномените в музиката.
подчинявайки се на изгарящото желание да се освободя от няколко метра букви, ще съставя списък на състезателите които препускат в главата ми.
задачки за вечерта, която всъщност се опитва да свърши на бърза ръка.
- трябва да ям /предшествано от готвене/
- трябва да се изкъпя /да включа бойлера {бойлерите са адски машини}/
- трябва да се науча да гладя /защо си вземам дрехи които се мачкат {хайде да сложим и ютиите в списъка с адските машини, а?}/
- трябва да подредя малко стаята, понеже е като след парти на тазманийски дяволи /а всъщност аз просто си живея тук {а може би докато не живея тук, тазманийските дяволи си правят парти. хм}/
стига с този тривиален списък, започващ с ужасяващата дума _трябва_
неща, които ще е хубаво да се случат в обзоримото бъдеще
- да направя най-накрая нещо различно от моделинено топче
- да си преинсталирам уиндоуса
- да купя пералня
- да купя компютър
- да спра да мрънкам
рандом стъф
- адаша се жени
- коледа наближава
- адаша се жени ВТФ О_О
- подаръци? списък? /голям съм мързел/
- ъ… адаша се жени оО’ :лявото ми око потреперва:
та… така. напоследък съм изпаднал в особено състояние на духа: способен съм само да мрънкам, да се държа кисело и да обикалям като буреносен облак. /концерта на ревю и мракобесният както винаги гюров {който се усмиваше по едно време! недопустимо!}, не са виновни за това/.
тъй като някой едва ли е стигнал до края, такъв няма да слагам. /споменах ли че съм мързелив и кисел?/
p.s. aka синдрома на големата под сек’ва
is it cookie?
no it is not a cookie.
byebye!
cookie monster for teh win!
дискографията на реджина спектър се тегли. пък аз съм подпийнал. и усещам че съм жив. усмихвам се. на всички житейски тъпотии, на глупавите шофьори дето карат като полуидиоти, на искрено меркантилните хора, като електронните приятели на митко, както и на самият митко разбира се, който в момента може би спи. пулсът ми в морзов код предава че бие с определена причина, а уличните лампи полека се сближават в хладната мъгла и си намигат свенливо. на усилвателят ми има чайник, а лампата ми изглежда омърлушена. аз се усмихвам глупаво на монитора и на котката, и поръчвам на дейв брубек едни небрежни пет четвърти, за седем и половина. масата е отрупана с листове, а моливът се прозява унило. една сълза пробягва из лабиринта на брадата и намира убежище в пуловера, а луната лениво се помества с няколко милиметра. моментите в които усещаш че си тук – и мамка му, това ти харесва – си заслужават.
а сега ще си пусна уважаемият г-н гилмор, и ще сънувам най-вкусното мляко с канела /което всъщност, ще пия утре/.
п.с. и тука ще ти оставя тия редове, за да ти кажа няколко неща, които само ти можеш да прочетеш.
Задвижвано от WordPress.com
