губя се в плътният сюрреализъм на меките крака, и плавни анти-гравитационни движения. малки бели планети, попиват в обърканият ми космос. големият диамант, сред шепата бисери на кокни ребел раздира вакуума. и докато сребърната змия пълзи лениво по пътя си, чудовищата от кошмарите, подават рошавите си глави иззад рамото ми.
