май съм си загубил топчетата. от време на време се изтъркулва по някое, ей така присмехулно и после отново се шмугва под воала на нощта. а под него уличните лампи безсрамно се прегръщат, докато си нашепват луминисцентно по някоя и друга дума, докато щурците кротко заформят акапелни състави. луна няма – изглежда съм абсолютно сам.
имам тук една книжка с воев на корицата. пълна със стихове. ще взема да я прочета. пък след това ще го мисля.
няма да се спи тази нощ.
