
brought to us, by the proud people from livejournal.
now go pour some bleach on your brain, to save yourselves from nightmares.

brought to us, by the proud people from livejournal.
now go pour some bleach on your brain, to save yourselves from nightmares.
не съм от хората, дето си падат по електронните картички, но some ecards ще промени това. има покъртително добри попадения:


мда, има нещо подходящо за всеки случай.
don’t you love the internet?
-
играта която чаках доста време. както беше определено във филма: global thermonuclear war. или скромният таглайн: defcon. everybody dies. или пък the world’s first genocide ‘em up. малко стратегическо мислене, малко търпение и voila: ракетите летят, екранът е покрит от цветните дъги, а глобалното затопляне, дупката в озона, фабриките, fast food-а, корпорациите изглеждат нищожни проблеми.
it’s christmas at ground zero.
p.s. тоя пост закъсня, понеже започнах да го оформям, докато течаха трескавите битки в defcon. сега нещо сме ги позанемарили /шейм он ъс/, ама попаднах на туй непостнато нещо, пък песничката и видеото са много яки и си викам: я, да го пусна…

sarah blasko – what the sea wants, the sea will have
имам удоволствието още веднъж да се насладя на приятният глас на тази даровита австралийка. отново нежен, ефирен и прекрасен албум. като че ли тя е малко по-мрачна, което се е отразило на албума.
все още не съм го изслушал внимателно, за да дам конкретна оценка за песните, но the albatross ми допадна много на първо слушане. пък може и да е, понеже все още съм под влияние на echoes. overhead the albatros, мдам…
самият албум, можете да чуете на сайта на сара, който е прекрасно направен, съобразно арта на албума.
http://sarahblasko.com
tracklog of my orange leafs radio @ pandora.com
е… харесах си поне 5 банди, които преди това не бях слушал. което е нещо прекрасно. ахъм.
listen to it here : http://www.pandora.com/?sc=sh156249059106513268
въпреки че са доста досадно явление, може да се попадне на приятни попадения. всъщност предмет на това ентри са три реклами, които ми направиха впечатление като музикален фон /едната не само/.
sony bravia balls
по дяволите. как може да има такава реклама? мога да говоря толкова много за feeling-а, дето създава. направо ме е яд че е реклама. гледах рекламата няколко пъти. слушах по-скоро. понеже звуковото оформление е страхотно. в последствие покрай работата ми попадна песента. покрай нея открих и сайта, който свалих изцяло.
музиката: jose gonzales – heartbeats. е, мамка му и песен. ходиш под дъжда, хората забързани около теб гледат да се покрият някъде, а ти с лека усмивка гледаш контрастното небе. песента е кавър, но оригиналът не ми допада. музиката е прекалено агресивна за текста.
визията: сънувам ли? продукт на най-нови cgi техники? всъщност не. 250000 топчета засилени по улица в сан франциско. мисля че мога да ги гледам как подскачат с часове. цветна феерия.
гледай: тук
heineken meet you there
с teddybears sthlm, се сблъсках служебно. парчето ползвано в рекламата – cobrastyle. трудно може да се намери толкова прилепчива песен. веднага се впиваме в мулето и се сдобиваме с два албума на гореспоменатите герои. някъде към началото на 2005-та. следват близо две години бясно фенство и крещяща електро-поп лудница. преди няколко месеца по телевизията се завъртя тази реклама, и бяха избрали супер хитовата песен. малко след това почти отвсякъде можеше да чуеш нечовешките вокали.
музиката: teddybears sthlm – cobrastyle. отново, мамка му и песен. /въпреки че моят личен фаворит в албума е little stereo/. тия агенти преди са били грайндъри, но взели че влезнали в правият път
и всъщност са големи кретени, което май е ключовото. цитирам начало на песен: ‘yoyoyo what’s goin’ on? you’re about to witness something you probably witnessed before, when you’ve tryed some really crazy stuff. you ‘now what i’m sayin’. i’m talkin ’bout them jimmy hendrix stuff. but this is the teddybears stuff, ok? so sit back and enjoy your motherfuckin’ song, before i kick your fuckin’ ass…’ та това казано с глас тип, носът не ми е запушен, а е чупен многократно и обиколката на врата ми е обратно пропорционална на iq-то. култ!
визията: *ровя се за рекламата нейде в интернет* хъм. доволно идиотска. бива. гърчещите се хора кефят. е, нищо не може да се сравни с гърчещите се китайски ученички във freak на lfo.
гледай: тук
ipod shuffle jerk it out
рекламата не съм гледал. /ще я гледам след малко, за да мога да драсна нещо и за визията/ но песента първо чух от тв-то, после започнах да я чувам и от разни заведения и ей таквиз места. случвало ми се е да си свалям слушалките за да се накефя на парчето. и го намерих доста случайно всъщност.
музиката: the caesars – jerk it out. чута в рекламата. много catchy stuff. проклетият орган ме подлудява. пък разбрах коя е песента, съвсем случайно тази сутрин, докато ровех за teddybears sthlm. оказа се, че единият от тях джитка в тази група. брит-поп-електро-олдскуул. има го онзи дух на поизтъркан деним /леко чарлстонест/ и поокъсан converse. и отново същият случай като с teddybears. в момента парчето е мега популярно, въпреки че албумът с него е издаден 2003-та година.
визията: ами. какво да кажа. apple design. като започнеш от компютрите, минеш през плеърите и стигнеш до софтуери и реклами, по тази /а и не самo/ линия, разцепват наред. яка е, но както и в горният случай, тя не ме интересува толкова, колкото музикалното оформление.
гледай: тук
та рекламите понякога могат да бъдат и приятни и да ни светкат за разни неща, различни от това кой прах за пране, се справя най-добре с петна от телесни течности. или както се припяваше в онази песен на монти пайтън: always look on the bright side of life…
p.s. сега видях че на http://www.bravia-advert.com/ има снимки от нова реклама. първото което се набива на очи е: 70,000 litres of paint. чакам с нетърпение да видя какво са сътворили.
котешки бацил, променя поведението на плъхове, карайки ги да не се страхуват от котки. котките от своя страна похапват плъхчета, като с тях похапват и от гадините и цикълът се затваря. коя е добрата новина ли? ами че ходи освен по разни четириноги топлокръвни твари и по хора. и да, променя и тяхното поведение. и не, това че много обичате котки, не се дължи на инфекция. захапвайте плесенясалият хляб ако наблюдавате у себе си:
та имате котка казахте…
you don’t touch the cat poo – the story ends. you touch the cat poo – you’re welcome to loony land.
Задвижвано от WordPress.com