Американските риалити шоута стават все по-плашещо психарски. И въпреки това, мисля че ако внесат този формат в България, ще стане най-популярното шоу _евър_! Ваденето на кирливи ризи и без това е нещо като спортна дисциплина тук.
януари 24, 2008
май 26, 2007
hibernation! now!
[боен вик]няяяяяяяяяяяяяяяяяя![/боен вик]
как така ше напраят, ве? нямат право, гадните лумпени!
съкрушен съм, опустошен, смазан, бесен и депресиран едновременно. ще избухна!
първо отвратителният клифхенгър на csi, дето е по-гаден дори и от cartman’s mom is a dirty slut. как ше направят такъв епизод, и ще го завършат с една махаща ръчичка? ей! *summons ninjas* *sends ninjas to finish the bastards off* грисъм се пречупи, убиецът с миниатюри се оказа някаква сбъркана шматка и всичко си опраши родата. и сега… чаканка до 20 септември *боен вик*
след тоя удар от миналата седмица, снощи направо бях в нокаут. как може лост, след такива покъртително смучещи епизоди, в последните си няколко да отвинтва глави? ми не е честно. ама никак. пък двата, дето завършиха сезона, бяха omfgasdfhaxxxx! имат ли право, да правят такива работи? и това не е най-лошото… *издухване на нос* февруари? февруари!? февруари!?!? моля ви, искам да ме приспите до тогава. течен азот, изпращане в космоса съобразно уважаваният г-н айнщайн или каквото там измислите! *боен вик* *отново*
в понеделник ще приключи и heroes и съвсем официално, ще мога да скоча от някъде. защо живота трябва така да се гаври с невинната ми душа? защо?!
ще се напия от мъка… must… drink… ’till i forget… must…..
p.s. danger, spoilers
ноември 13, 2006
коледа иде
-
играта която чаках доста време. както беше определено във филма: global thermonuclear war. или скромният таглайн: defcon. everybody dies. или пък the world’s first genocide ‘em up. малко стратегическо мислене, малко търпение и voila: ракетите летят, екранът е покрит от цветните дъги, а глобалното затопляне, дупката в озона, фабриките, fast food-а, корпорациите изглеждат нищожни проблеми.
it’s christmas at ground zero.
p.s. тоя пост закъсня, понеже започнах да го оформям, докато течаха трескавите битки в defcon. сега нещо сме ги позанемарили /шейм он ъс/, ама попаднах на туй непостнато нещо, пък песничката и видеото са много яки и си викам: я, да го пусна…
август 13, 2006
oh noes или българското киноправство
guidelines за снимане на бг филм
- на първо място – голи сцени. няколко. различни планове. различна крупност. два крупни плана на гърдите за-дъл-жи-тел-но! в по-късен /макар че можете да проявите новаторство и да го монтирате преди това/ момент, трябва да има и секс. натурални сцени, без типичната холивудска завоалираност. в повечето случаи актьорите дори няма да имат нещо против да направят нещата натурално. в крайна сметка, трябва да се борим със стреса.
- стативът е атавизъм – юзърът трябва да усеща съспенса от клатеща се камера и треперливи панорами.
- говорейки за панорами, те трябва да бъдат толкова объркани, че дори и режисьорът да не знае кога и къде какво ще изскочи.
- поне един пистолет! поне! с него трябва да се борави по възможно най-бутафорният начин.
- трябва да има мутра. не е задължително тя да ползва гореспоменатият пистолет, но е препоръчително, за да не объркваме зрителят.
- трябва да има цигани. ъ… роми? както и да е…
- снимки в някое село. няма ли кадри заснети в някое селце, филмът няма да струва. цъ, сори…
- джип! бродещ гордо по калните селски улички.
- дядо разхожда овчиците/козичките/кравичките етц, схванахте идеята, нали?
- стигаме до нещо важно. диалогът. кратки изречения. недвусмислени. ако успеете да се разминете само с няколко ‘да’ и ‘не’, то вие ще се доближите до тъй лелеяното клеймо ‘шедьовър’. мислете за актьорите, много от тях имат говорни дефекти и ни мож ги разбра ко ти рйекоха. но! въпреки целият останал бутафорен диалог, който сякаш е съчинен от шестокласник, трябва да има една кратка част, която трябва да звучи сложно, объркано и екзистенциално. драми, себеосъзнаване, нов живот, равносметки. все нещо ще измислите. ако не успеете, цитирайте нещо от библията. ще проработи.
- някаква далавера. наркотици, кражби, подкупи, а защо пък не и всичко заедно?
- историята трябва да е простичка. без резки промени.
- главната героиня трябва да пусне поне една усмивка тип ‘снимам се за една баница на ден, обиждат ме, докато снимаме голите сцени разни типове съмнително ходят с дясна ръка по джобовете’. на кой му дреме че усмивките са изкуствени. важното е, че се ус-мих-ва-ме.
- бой! няма ли някой дето да отнесе някой и друг шамар /поне!/, филмът ви е обречен на провал! beware!
- останалото импровизирайте. без импровизация, няма изкуство.
конкретно за мила от марс мога да кажа само: плосък. не може ли един филм бг филм без цици? не може ли един бг филм без потен секс? не може ли един бг филм без баби и село? не може ли един бг филм да бъде сниман поне малко като филм, а не през цялото време да имаш впечатление за театър?
моментите когато мила се катереше по скалите само по прашки, а той се спускаше като някакъв хорни спайдър-мен, бяха като от евтин порно филм. а накрая? железният мачо, топи стомана с поглед. е хайде не благодаря. хайде не благодаря, на някакви идеалистични плоскажи. хайде не, на някакви изкуствени и смешни мотиви.
и въпреки че създавам впечатление за обратното, филмът ми допадна. няма го онова чувство за загубени два часа, като след spider man. филмът има забавни моменти, и като за веднъж бива. хей тъй. да си сверим часовниците. и да видим че нещата са потеглили нанякъде, ама като куц ойлюф.
