дните се проточват като пясък през ръката на малко дете, укрепващо стените на замъка си. все още помня. първо купчина. после я оформяме. после няколко кофички наоколо и запълваме. укрепваме с по-мокър пясък. аз добавям разните бойници и слагам пръчки по стените. закривам ги с пясък. докато копая ров и го пълня с вода, петя е наслагала мидички и водорасли, пък аз и се карам да внимава повече. накрая с мокър пясък украсяваме кулите. той се проточва между пръстите ни досущ като дните, с дебит песъчинка в секунда, а ние се смеем и спорим чия кула е по-красива.
спомените са хубаво нещо. особено тия – детските.
още по-хубаво е, когато някой ти подарява нови детски спомени.
благодаря ти.
останалото не се чете…
