Изгаси си мозъка за един час (моля)

Тъй като преди малко и от чешмата текна “загаси си ламБите, там-когато-трябва-да-се-изгасят, ‘щото иначе си дете на Сатаната и заслужаваш екологичен апокалипсис”, реших да споделя, че не възнамерявам да гася никакви лампи.

Тая псевдо еко инициатива е абсолютно безумна и не искам да участвам в нея.

Трябва да се приеме, че ел. енергията, която няма да бъде употребена, все пак ще бъде произведена. Надявам се никой не си представя, че в тоя един час поради (предполагаемо) по-малкото потребление, се врътва копчето на АЕЦ-а или в ТЕЦ-овете се подават по-малко въглища, така че да се генерира по-малко електричество и съответно замърсяване.

Също така огромна част от хората, които утре ще си загасят лампите за час, са отвратителни лицемери. Защото докато е тъмно и никой не вижда, ще си изхвърлят пликчето с боклука през балкона. В понеделник ще се качат _сами_ в колата си, въпреки че могат да ползват и градски транспорт (или той е за селяните?). Докато лампите им са загасени, стаите ще са осветени от монитори и телевизори. Ще си хвърлят фасовете и боклучетата на улицата, и така нататък, и така нататък.

Особено забавни са ми “направи романтична вечеря на свещи”. Деца, ако вкарвате романтика на Св. Валентин, рожденни дни и Коледа (и по такива greenwash инициативи), то сте in deep shit.

Много по-стойностни инициативи биха били:
Да отидем на работа с градски транспорт (или колело).
Да изхвърляме боклука си разделно.
Да почистим място X.
Да засадим фиданка.
Да спираме водата, докато си мием зъбите
Да внимаваме какви препарати употребяваме.
Да направим нещо добро за природата, а не да си гасим ламБите.

Всъщност, ако всеки толкова загрижен за природата (щото явно е много загрижен, щом гаси лампите, нали), се беше появил на някой от протестите за спасяване на природна_забележителност_x, то сигурно все още щяхме да си имаме нормални Рилски езера, Черноморие и етц.

Та така, не възнамерявам да гася нищо.

евровизия

Бях написал един много язвителен пост, който няколко дни се чудех дали да пусна, после събитието мина и вече няма смисъл. Но все пак няколко неща.

На първо място парчето на Уикеда. Мисля, че е едно от най-слабите им парчета изобщо. Много са ми любими, времето прекарано с тях в студио, е едно от най-приятните в живота ми, та ми е малко криво. Имат много по-catchy парчета и наистина могат повече.

Милена след недоразумението с пластмасовите цици (за куклата Мици става въпрос), показа, че все още го може. Парчето е доста яко и се надявам да продължи така.

Парчето на Ruth е приятно, но звучи супер клиширано. Сори KiNK (a big fan of the old non-house days), ако беше вкарал някой стържещ snare в супата, сигурно повече щях да го харесам :р

На Мона мога да препоръчам да спре да се прави на Avril Lavigne и да си вземе бас. Жените с басове са много по-hawt от тези с китари :>

Също и Jerihon ме зарадваха.

Повечето от другите бяха пълна порнография и се чудя кой ги е пуснал изобщо.

За парчето победител мога да кажа само йейййййй не ме кефи йейййййй. Безумно клише, което сме слушали десетки пъти.

Хубавото все пак е, че част от съвременните ни пърформъри, получават признание. Може да не е в БГ, но пък какво. Дори малко се радвам, че не са се забъркали в порнографията БГ Евровизия.

Сега като г-жа Емилия тъжно ще махна с ръка, тъй като не е за мене тая нова побъркана бг поп-сцена, и с носталгия ще си наредя една хубава плейлиста от български песни, които си заслужават.

специален ден, уж

Разконцентрира ме топлото. Започнах да мисля за пътуване, за дълги вечери и много звезди. Огън и усмивки. Пък дори и сега да нося къси панталони, има още време до вечерите на открито.

Щуравите дни минаха, котката вече е добре, благодаря искрено на отзовалите се. Сесията също е преборена. Между другото:

котките са добри математици (и камилите също)

Гледам да нещоправя. Хубаво е да си намираш занимавки. Боря сега едни акварели. Не ми се получава никак, но ще упорствам още малко. Може и да кача нещо, ако направя нещо приемливо.

Снима ми се, но трябва да си преборя мързела и да си пренастроя малко мозъка. Ще се опитам да бъда малко по-активен и тук. По-скоро на себе си го пиша това, да мога да се подсещам.

Равносметките са глупава работа или пък аз съм глупав да ги правя, така че по-скоро не благодаря. Бих пил една бира.

Тая група е една от моите много любими и често я слушам. Ето ви една песен, ама не очевидната за днес от албума, ами най-любимата ми от него. Transformation – Trip

До петък, за когато ще спретна един youtube friday.

8 mentally, otherwise 28

Котката Рада не се чувства много добре

Мили хора,
котичката ни не се чувства много добре (всъщност си е направо зле).

Тъй като студентсваме много активно (отличници сме :> ), нямаме много време за moneymakin’ (и от близо година вече не можем да си приберем немалка сума, дадена на “приятел”) и се налага да се обърнем към вас.

Ако искате да помогнете на Рада-оранжада (кодово име Улулица), кликнете тук: http://secondlifesyndrome.wordpress.com/rada-the-cat/

планове

Плановете са нещо, което понякога гледам с недоверие. А понякога с охота запретвам ръкави и разхвърлям идеите си, страховете, мечтите, всички малки дреболии, които изскачат когато обърнеш буркана с мънистата. После внимателно ги вземам едно по едно, оглеждам ги, подухвам леко и ги нареждам около себе си в мандала. Плановете са мислени мандали. Пищни, с нишки в тях, редички от идеи, прошарени с парченца страх (ами ако това не се получи? или ако стане друго?), с голямото мънисто на мечтата най-накрая, проблясващо на светлината, като звездата, дето я слагахме едно време на елхата. И така, мънички цветни редички се нареждат, преплитат се една в друга и образуват своята пъстра вселена.

Мандалите са хубаво нещо (дали нетрайността им ни кара да оценим по-силно, да впием по-дълбоко поглед в красотата им?). Плановете също. И нетрайността им се изразява във времето, което се върти като дервиш по средата им и ги изтрива малко по малко, докато робата му разширява обсега си. По ред за ден или година, може би секунда. И така, като CD (аналогията с грамофона ми харесва много повече, но той се движи отвън навътре, уви) живота ни се просвирва. Пък дали сме познали в подредбата, дали цветът на мънистото на края е правилен… това или никой не знае, или знае Той, или всичко е предначертано (това с кармата дали изключва Него, който знае всичко и съответно какво ще се случи? и ако не, дали тогава и Той има съдба, която знае?).

Побутвам парченца стъкло насам-натам.

-

В главата ми от известно време се върти туй нещо, което може би ще се превърне в разказ (някога).

He turned his head around. His eyes blank, almost like beads, his face like made from cheap plastic. It was a haunting sight, that almost took forever. And then, suddenly, like moved with invisible strings of a nightmarish puppeteer, his lips opened and a quiet mumble, a cold realization, went out of them “It’s you”.

- оставям няколко реда, дето само ти можеш да прочетеш -

in other news

- все още съм жив (уви)
- напуснах работа (свободно време – йей, пари – ней)
- започнах да тичам (да, и на мен ми е трудно да повярвам)
- уча за изпити (мозъкът ми е мухлясал и не помня)
- готвя често (йей), но понякога не ми се получава (ней)
- ръчкам си хвърчилата (йей), ама нещо няма качествен вятър (ней)

Относно тичането – харесах си програмата C25K (Couch to 5 kilometers), подходяща за хора които хич не са във форма. Въпреки, че започва с 20 минути повторение на 60 секунди тичане и 90 секунди ходене (уж щадящо), на третото тичане вече дишах като Вейдър, а четвъртото беше около 30-тина секунди с 3 минути ходене след това. Все пак, съм твърдо решен и няма да се предам лесно.

Едното хвърчило все още не е летяло (липса на вятър), а за другото ще ми се наложи да се сборя с шевната машина (липса на платна), но ще им дойде времето. Сега мисля да си направя едно малко и без това няма какво да правя таз вечер, хъхъ.

Туйто. Quite uneventful actually.

fever

fell down with the flu. feverish, long, haunting days. constantly banging on the walls of my head, trying to solve mysteries older than the world. the feeling of inadequacy and fear of the unknown, the future, dark and thick.

the general lack of creativity and inspiration, the feel of your mind beaten to pulp by the grey monotony of life. things that can make you go insane. to think that we are all doomed.

the hakuna-matata attitude sported in 2008, was slowly soaked in the tar of burnit-killit-stabit-2009 with a screaming crescendo near the death of the bastard. but we all hope, that 2010 will be new, fresh, different than the-bastard-year-of-two-zero-zero-nine. like spring.

i’ve always loved spring. my favourite season. although the warmth of summer is a thing that can’t be put away with light hand, spring wins, and wins big time. the tingling sensation of a new start, new experiences. the fresh breath of everything around. cherry blossoms – the most beautiful and perfect thing in the world. air after rain, talking with friends. i miss those springs. and i miss you buddies. i miss me.

sometimes i want to cry, but i can’t. i think it will be so freeing. like spring.

the greenhornes ft holly golightly – there is an end
(damn. nearly all videos are whining broken-heart doodles. i feel there is more to this song. it’s pretty like cherry blossoms.)

what’s it all about

today is one of my personal apocalypses. the thought put off at the back, is now howling and running through my brain. because it’s all to waste. all effort, all hardship, all suffering and thinking and feeling. it’s all to waste. will burn and the ashes will be blown away. you put your suit and tie every morning, wasting chunks of your life. you lose a part of you with every step.

today is one of my personal apocalypses. and i’m raving and drooling, so don’t come near the madman.

today i am a cosmonaut!

[16:02:44] The Dude: wazup spaceman
[16:29:54] Me: spaceman? spaceman you say?
[16:29:59] … i’m a COSMONAUT!
[16:30:29] … although the russians may not be very popular right now, with all this gas business and stuff <.<
[16:30:53] … but nevertheless i’m not a pesky spaceman… a COSMONAUT i am!

That’s the christianity i know…

… ignorant and blind.