today is one of my personal apocalypses. the thought put off at the back, is now howling and running through my brain. because it’s all to waste. all effort, all hardship, all suffering and thinking and feeling. it’s all to waste. will burn and the ashes will be blown away. you put your suit and tie every morning, wasting chunks of your life. you lose a part of you with every step.
today is one of my personal apocalypses. and i’m raving and drooling, so don’t come near the madman.
леки стъпки и спокойни песни. меки аромати и топли цетове. объркани нишки и замъглен поглед. чаят топъл и сладък.
разходка на студеното, мислите прескачат.
неканено хайку крачи нервно около тях, сякаш им се ядосва, че ме разсейват и не мога да му обърна внимание.
накрая се скрива обидено. мисля че беше хубаво.
разпилян съм тази вечер.
ако не забравя, ще си купя енергоспестяващи крушки. в момента слушам нова генерация. ужасно много ги харесвам. стомаха ме боли, но вече нямам температура. трябва да си взема и шампоан. бебешкият „no tears“ люти. мога ли да ги осъдя? аз ще мълча, ти ще мълчиш, а вълк в гърдите ни вие. студеното време е гадно. въпреки че си разнасям фед-а от няколко дни с мен, не съм направил нито един кадър. студено ми е на ръцете. саксиеният ми чемшир расте, папируса не особено. купих си 6 ябълки. празен поглед приятелски, иска теб в ръката си. страх ме е от себе си, когато загубя мечтите си. ще вземат да изберат хилъри. жалко. а гор си има нобел. навън е измамно слънчево. вътре вали. страх се казваш в очите ми, страх се казваш по пътя ми.
май съм си загубил топчетата. от време на време се изтъркулва по някое, ей така присмехулно и после отново се шмугва под воала на нощта. а под него уличните лампи безсрамно се прегръщат, докато си нашепват луминисцентно по някоя и друга дума, докато щурците кротко заформят акапелни състави. луна няма – изглежда съм абсолютно сам.
имам тук една книжка с воев на корицата. пълна със стихове. ще взема да я прочета. пък след това ще го мисля.
няма да се спи тази нощ.
сбогом приятелче. ще липсваш.
/дали смърт на мишките се занимава и с морските свинчета?/
вече ми се гади от бялото на уърда. от малки зли букви, които никога не отиват на мястото си.
in the summer sky
gently pass on by
-
am i going to die
take me on your flight
и докато облаците, пълнят дробовете ти с пулверизирани капки, от носа ти израства кървав сталагмит, а мозъкът отчаяно калкулира милион траектории в секунда – всичките с летален изход. наоколо е измамно топло и златисто. слънцето малко по малко се скрива.
Задвижвано от WordPress.com
