нещо като нищо

август 31, 2006

тъжна песен

Filed under: untitled — by shaio @ 12:24 pm

и не само една, а няколко.

самотано ми е. и напук на слънцето ми е студено.

с мен ли си
в каната за мляко
с мен ли си
в черното кафе

Advertisements

август 28, 2006

драматични небета

Filed under: still pictures — by shaio @ 2:13 pm

напоследък снимам само това. нямам идеи за снимки и щракам като папарак.

една офисна:

ophise

автобус пловдив – софия:

trip

август 25, 2006

here comes the sun

Filed under: untitled — by shaio @ 5:25 pm

here comes the sun,
here comes the sun,
it’s all right.

little darling, it’s been a long cold lonely winter
little darling, it seems like years since it’s been here
here comes the sun, here comes the sun
and I say it’s all right

little darling, the smiles returning to the faces
little darling, it seems like years since it’s been here
here comes the sun, here comes the sun
it’s all right.

sun, sun, sun, here it comes…
sun, sun, sun, here it comes…
sun, sun, sun, here it comes…

little darling, I see that ice is slowly melting
little darling, it seems like years since it’s been clear
here comes the sun,
it’s all right.

here comes the sun,
here comes the sun,
it’s all right,
it’s all right.

– – –

o, jenny’s a’ weet, poor body,
jenny’s seldom dry:
she draigl’t a’ her petticoatie,
comin thro’ the rye!

comin thro’ the rye, poor body,
comin thro’ the rye,
she draigl’t a’ her petticoatie,
comin thro’ the rye!

gin a body meet a body
comin thro’ the rye,
gin a body kiss a body,
need a body cry?

gin a body meet a body
comin thro’ the glen,
gin a body kiss a body,
need the warl’ ken?

gin a body meet a body
comin thro’ the grain;
gin a body kiss a body,
the thing’s a body’s ain.

– – –

идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

джени зъзне цяла, джени
пламва изведнъж.
бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

кризи на растежа

Filed under: untitled — by shaio @ 11:35 am

нова генерация завинаги

–   –   –   –   –   –   –   –   –   –
when you were here before,
couldn’t look you in the eyes
you’re just like an angel,
your skin makes me cry

you float like a feather
in a beautiful world
i wish I was special
you’re so fucking special

but I’m a creep,
i’m a weirdo
what the hell am I doin’ here?
i don’t belong here

i don’t care if it hurts,
i wanna have control
i want a perfect body
i want a perfect soul

i want you to notice
when I’m not around
you’re so very’special
i wish I was special

but I’m a creep
i’m a weirdo
what the hell am I doin’ here?
i don’t belong here, ohhhh, ohhhh

she’s running out the door …
she’s running out
she’s run, run, run, run…
run…

whatever makes you happy
whatever you want
you’re so fucking special
i wish I was special

but I’m a creep,
i’m a weirdo
what the hell am I doin’ here?
i don’t belong here

i don’t belong here…

август 22, 2006

не мога да измисля заглавие

Filed under: untitled — by shaio @ 2:13 pm

притеснението ми за около час ескалира до болящ стомах свит на топка, буца лед под лъжичката и трескави мисли какво да правя.

като мантра си повтарям наум ‘дано всичко е наред’, а междувременно си поглеждам телефона за енти път в близките десет минути.

къде си?

как си?

август 21, 2006

slow moves

Filed under: random rants — by shaio @ 11:05 am

my moves are slow /x2/

всичките надежди за спокоен първи ден на работа, се процедиха като рядка кал между пръстите ми.

калинката в ъгъла на монитора ми, отвръща на втренченият ми поглед злорадо.

трябва да се събера и мобилизирам.

въпреки нежеланието да го направя.

искам да се разтворя като шепа прах във вода.

да ме понесе вятъра.

по пътищата.

да се заплитам из косата ти и да галя страните ти.

стените ме подтискат все повече.

дали всеки миг сред природата, ме прави все по-клаустрофобичен?

саундтракът на този ден ще бъде осигурен от jose gonzales и gabriel rios.

i’m a ghostboy.

searching for ufo’s

Filed under: drunken thoughts,random rants — by shaio @ 12:54 am

закъснях, а после бирихме, а после ходихме до на майната си, пък после бирихме още, после ритахме едно шише, после ходихме, после ходих, и сега пиша.

пък докато ходихме минахме покрай берлинската стена /или поне парче от нея/, и на мен ми стана тъжно, и я пипнах и се сетих за един филм, и една църква и ми стана пак тъжно.

пък сега ми е някакво самотлесто и искам да се сгуша, и да прошепна в тъмното ‘обичам те’, а после да се сгуша и да заспя, а на сутринта да видя усмивката, заради която бих се будил всяка сутрин.

p.s. отново влизам в транс период. искам парти. с приятни хора. усмихнати. oldschool goa звук. такъв дето не можеш да чуеш в днешно време. с чай от chai shop и оня позитивизъм дето можеш да го усетиш само на транс парти. моментът в който музиката те обзема напълно. цветни петна покриват всичко около теб, и разбираш how far the rabbit hole goes.

август 13, 2006

oh noes или българското киноправство

Filed under: moving pictures,random rants — by shaio @ 1:27 am

guidelines за снимане на бг филм

  • на първо място – голи сцени. няколко. различни планове. различна крупност. два крупни плана на гърдите за-дъл-жи-тел-но! в по-късен /макар че можете да проявите новаторство и да го монтирате преди това/ момент, трябва да има и секс. натурални сцени, без типичната холивудска завоалираност. в повечето случаи актьорите дори няма да имат нещо против да направят нещата натурално. в крайна сметка, трябва да се борим със стреса.
  • стативът е атавизъм – юзърът трябва да усеща съспенса от клатеща се камера и треперливи панорами.
  • говорейки за панорами, те трябва да бъдат толкова объркани, че дори и режисьорът да не знае кога и къде какво ще изскочи.
  • поне един пистолет! поне! с него трябва да се борави по възможно най-бутафорният начин.
  • трябва да има мутра. не е задължително тя да ползва гореспоменатият пистолет, но е препоръчително, за да не объркваме зрителят.
  • трябва да има цигани. ъ… роми? както и да е…
  • снимки в някое село. няма ли кадри заснети в някое селце, филмът няма да струва. цъ, сори…
  • джип! бродещ гордо по калните селски улички.
  • дядо разхожда овчиците/козичките/кравичките етц, схванахте идеята, нали?
  • стигаме до нещо важно. диалогът. кратки изречения. недвусмислени. ако успеете да се разминете само с няколко ‘да’ и ‘не’, то вие ще се доближите до тъй лелеяното клеймо ‘шедьовър’. мислете за актьорите, много от тях имат говорни дефекти и ни мож ги разбра ко ти рйекоха. но! въпреки целият останал бутафорен диалог, който сякаш е съчинен от шестокласник, трябва да има една кратка част, която трябва да звучи сложно, объркано и екзистенциално. драми, себеосъзнаване, нов живот, равносметки. все нещо ще измислите. ако не успеете, цитирайте нещо от библията. ще проработи.
  • някаква далавера. наркотици, кражби, подкупи, а защо пък не и всичко заедно?
  • историята трябва да е простичка. без резки промени.
  • главната героиня трябва да пусне поне една усмивка тип ‘снимам се за една баница на ден, обиждат ме, докато снимаме голите сцени разни типове съмнително ходят с дясна ръка по джобовете’. на кой му дреме че усмивките са изкуствени. важното е, че се ус-мих-ва-ме.
  • бой! няма ли някой дето да отнесе някой и друг шамар /поне!/, филмът ви е обречен на провал! beware!
  • останалото импровизирайте. без импровизация, няма изкуство.

конкретно за мила от марс мога да кажа само: плосък. не може ли един филм бг филм без цици? не може ли един бг филм без потен секс? не може ли един бг филм без баби и село? не може ли един бг филм да бъде сниман поне малко като филм, а не през цялото време да имаш впечатление за театър?

моментите когато мила се катереше по скалите само по прашки, а той се спускаше като някакъв хорни спайдър-мен, бяха като от евтин порно филм. а накрая? железният мачо, топи стомана с поглед. е хайде не благодаря. хайде не благодаря, на някакви идеалистични плоскажи. хайде не, на някакви изкуствени и смешни мотиви.

и въпреки че създавам впечатление за обратното, филмът ми допадна. няма го онова чувство за загубени два часа, като след spider man. филмът има забавни моменти, и като за веднъж бива. хей тъй. да си сверим часовниците. и да видим че нещата са потеглили нанякъде, ама като куц ойлюф.

август 11, 2006

рекламистика

Filed under: ads,interwebs,music — by shaio @ 8:23 pm

въпреки че са доста досадно явление, може да се попадне на приятни попадения. всъщност предмет на това ентри са три реклами, които ми направиха впечатление като музикален фон /едната не само/.

sony bravia balls

по дяволите. как може да има такава реклама? мога да говоря толкова много за feeling-а, дето създава. направо ме е яд че е реклама. гледах рекламата няколко пъти. слушах по-скоро. понеже звуковото оформление е страхотно. в последствие покрай работата ми попадна песента. покрай нея открих и сайта, който свалих изцяло.

музиката: jose gonzales – heartbeats. е, мамка му и песен. ходиш под дъжда, хората забързани около теб гледат да се покрият някъде, а ти с лека усмивка гледаш контрастното небе. песента е кавър, но оригиналът не ми допада. музиката е прекалено агресивна за текста.

визията: сънувам ли? продукт на най-нови cgi техники? всъщност не. 250000 топчета засилени по улица в сан франциско. мисля че мога да ги гледам как подскачат с часове. цветна феерия.

гледай: тук

heineken meet you there

с teddybears sthlm, се сблъсках служебно. парчето ползвано в рекламата – cobrastyle. трудно може да се намери толкова прилепчива песен. веднага се впиваме в мулето и се сдобиваме с два албума на гореспоменатите герои. някъде към началото на 2005-та. следват близо две години бясно фенство и крещяща електро-поп лудница. преди няколко месеца по телевизията се завъртя тази реклама, и бяха избрали супер хитовата песен. малко след това почти отвсякъде можеше да чуеш нечовешките вокали.

музиката: teddybears sthlm – cobrastyle. отново, мамка му и песен. /въпреки че моят личен фаворит в албума е little stereo/. тия агенти преди са били грайндъри, но взели че влезнали в правият път 😛 и всъщност са големи кретени, което май е ключовото. цитирам начало на песен: ‘yoyoyo what’s goin’ on? you’re about to witness something you probably witnessed before, when you’ve tryed some really crazy stuff. you ‘now what i’m sayin’. i’m talkin ’bout them jimmy hendrix stuff. but this is the teddybears stuff, ok? so sit back and enjoy your motherfuckin’ song, before i kick your fuckin’ ass…’ та това казано с глас тип, носът не ми е запушен, а е чупен многократно и обиколката на врата ми е обратно пропорционална на iq-то. култ!

визията: *ровя се за рекламата нейде в интернет* хъм. доволно идиотска. бива. гърчещите се хора кефят. е, нищо не може да се сравни с гърчещите се китайски ученички във freak на lfo.

гледай: тук

ipod shuffle jerk it out

рекламата не съм гледал. /ще я гледам след малко, за да мога да драсна нещо и за визията/ но песента първо чух от тв-то, после започнах да я чувам и от разни заведения и ей таквиз места. случвало ми се е да си свалям слушалките за да се накефя на парчето. и го намерих доста случайно всъщност.

музиката: the caesars – jerk it out. чута в рекламата. много catchy stuff. проклетият орган ме подлудява. пък разбрах коя е песента, съвсем случайно тази сутрин, докато ровех за teddybears sthlm. оказа се, че единият от тях джитка в тази група. брит-поп-електро-олдскуул. има го онзи дух на поизтъркан деним /леко чарлстонест/ и поокъсан converse. и отново същият случай като с teddybears. в момента парчето е мега популярно, въпреки че албумът с него е издаден 2003-та година.

визията: ами. какво да кажа. apple design. като започнеш от компютрите, минеш през плеърите и стигнеш до софтуери и реклами, по тази /а и не самo/ линия, разцепват наред. яка е, но както и в горният случай, тя не ме интересува толкова, колкото музикалното оформление.

гледай: тук

та рекламите понякога могат да бъдат и приятни и да ни светкат за разни неща, различни от това кой прах за пране, се справя най-добре с петна от телесни течности. или както се припяваше в онази песен на монти пайтън: always look on the bright side of life…

p.s. сега видях че на http://www.bravia-advert.com/ има снимки от нова реклама. първото което се набива на очи е: 70,000 litres of paint. чакам с нетърпение да видя какво са сътворили.

август 8, 2006

blank

Filed under: untitled — by shaio @ 12:09 pm

един въпрос, води след себе си много други. нещо като мъничка атомна реакция. всеки нов въпрос, поражда два. мога ли, трябва ли, искам ли, искаш ли, дали?

and that’s the way the cookie crumbles…

Следваща страница »

Блог в WordPress.com.