нещо като нищо

септември 8, 2006

хромозоми

Filed under: oddyseys,untitled — by shaio @ 8:09 pm

дните се проточват като пясък през ръката на малко дете, укрепващо стените на замъка си. все още помня. първо купчина. после я оформяме. после няколко кофички наоколо и запълваме. укрепваме с по-мокър пясък. аз добавям разните бойници и слагам пръчки по стените. закривам ги с пясък. докато копая ров и го пълня с вода, петя е наслагала мидички и водорасли, пък аз и се карам да внимава повече. накрая с мокър пясък украсяваме кулите. той се проточва между пръстите ни досущ като дните, с дебит песъчинка в секунда, а ние се смеем и спорим чия кула е по-красива.

спомените са хубаво нещо. особено тия – детските.

още по-хубаво е, когато някой ти подарява нови детски спомени.

благодаря ти.

останалото не се чете…

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: