нещо като нищо

септември 27, 2006

it’s that time again

Filed under: untitled — by shaio @ 10:58 am

събуждане преди телефонът да засвири take 5. въртене из чаршафите. the bed’s too big… около мен всичко сякаш се разпада. пустинята навлиза в града малко по малко. а желанието да помета песъчинките ми е обърнало гръб и пуши сърдито. no new messages/0 new/no messages. just a castaway, an island lost at sea, another lonely day, with no one here but me. втренчено гледам как секундите се превъртат. ето това беше една усмивка. още една. трета… /reminder to myself: облепи прозорците с черен картон/ светло е. вече. небето е сиво като олово. предполагам и очите ми. влажни плочки. бързащи хора. жълти трамваи. аз в средата на целият хаос. отдавна не съм се чувствал толкова сам. хей тъй. безсълзие. бучка в гърлото и ледче под лъжичката.

все по-често се препъвам в мислите си. кога ли ще си счупя врата при падането?

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: