нещо като нищо

ноември 18, 2006

racin’ toward early grave

Filed under: untitled — by shaio @ 9:06 am

е, слушането на sigur ros, гледането на тавана и опитите да парашутирам въпросителни към главният ми мозък се отлага за неопределен период.

почивка? не и за мен.

run, rabbit run,
dig that hole, forget the sun.
and when at last the work is done,
don’t sit down it’s time to dig another one.

кашлям като стар човек, а току що носната ми кърпичка стана червена.

прекрасен ден, а?

– редактиране@09:18-

хъм. в крайна сметка, пък какво… /казах аз, с окървавен нос/важното е хората да се обичат. останалото са някакви неща, дето са фолклор. и в крайна сметка, като се замислиш за важните работи, такива неща изглеждат малки. или размазани като пейзажът, когато се движиш бързо по пътя. главата ме боли, аз се усмихвам и май е време да си размърдам задника и да излизам.

тука ти оставям няколко реда,
за да ти кажа че много те обичам!

3 коментара »

  1. Зная…
    А кашляш, защото в онзи сироп дори нямаше жаби. Май ще се наложи да дойда, за да продължа лечението по метода на Карлсон🙂
    :гуш:

    Коментар от плеЗЛА — ноември 18, 2006 @ 10:30 am |Отговор

  2. ако аз не дойда пръв, да те нагуша!

    Коментар от shaio — ноември 18, 2006 @ 11:14 am |Отговор

  3. Това май трябваше да бъде заплаха? :))

    Коментар от плеЗЛА — ноември 18, 2006 @ 11:53 am |Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: