нещо като нищо

март 26, 2007

и всичко цветно има край

Filed under: untitled — by shaio @ 9:48 am

мня, днес ме е обхванал синдрома на гумата. пиша нещо и след това го трия. може би е от общото затъпяване, което малко по малко се опитва да ме удуши.

и май най-накрая ще си взема пиката и щита, ще си препаша тъпия меч, и ще тръгна да се боря с вятърните мелници, които присмехулно скрибуцат, докато мелят секундите от живота ми.

пък ако ме срещнете на пътя – със захабена броня и протрит плащ – хвърлете една пара или спрете да си поговорите малко с налудният, който се бие с вятърни мелници.

/
отнесен дремеш, мислиш, че летиш,
протягаш длани да се задържиш…
/

март 20, 2007

мравуняк, вместо надгробна могила

Filed under: untitled — by shaio @ 11:50 am

уморено ми е…

/
страх се казваш в очите ми,
страх се казваш по пътя ми.

страх ме от себе си,
когато загубя мечтите си.
/

март 13, 2007

annihilation

Filed under: untitled — by shaio @ 1:09 pm

човекът трябва да бъде заличен. трябва.

мъртви листа

Filed under: untitled — by shaio @ 11:21 am

има нещо в мрачните дни. един специфичен магнетизъм. сякаш ако се поспреш за мъничко, и планетата ще спре с теб. дори и звуците започват да се протягат лениво, като котка която току-що се е събудила. някакво спокойствие, еквилибриум, който можеш да постигнеш само в ден като този – от мрачните. и докато крачиш по леко влажните улици, тананикайки си отдавна забравен стандарт, който някой някога ти е свирил, се движиш плавно, почти безтегловно. нотите се нижат като красив гердан в главата ти, докато някой в сивото и безлично пространство около теб, яде джънк фууд, купува си вестник или говори с любовницата си. има нещо в мрачните дни. един специфичен магнетизъм. старите сгради, сякаш оживяват в такива дни. ако поседиш малко в коридора, ще усетиш лекото помръдване на стените, при всяко вдишване. докато ги галиш разсеяно, полека стъпвайки върху чувствителните сега стъпала, се взираш внимателно в луминесцентните лампи, които в дни като този, като че ли са обзети от мързел. последни заглъхващи тонове попиват в стените, а гравитацията е почти като лунната, докато ти меко се спускаш в стола. има нещо в мрачните дни. един специфичен магнетизъм.

Блог в WordPress.com.