нещо като нищо

март 26, 2007

и всичко цветно има край

Filed under: untitled — by shaio @ 9:48 am

мня, днес ме е обхванал синдрома на гумата. пиша нещо и след това го трия. може би е от общото затъпяване, което малко по малко се опитва да ме удуши.

и май най-накрая ще си взема пиката и щита, ще си препаша тъпия меч, и ще тръгна да се боря с вятърните мелници, които присмехулно скрибуцат, докато мелят секундите от живота ми.

пък ако ме срещнете на пътя – със захабена броня и протрит плащ – хвърлете една пара или спрете да си поговорите малко с налудният, който се бие с вятърни мелници.

/
отнесен дремеш, мислиш, че летиш,
протягаш длани да се задържиш…
/

2 коментара »

  1. Ще ти подаря калейдоскоп…

    Коментар от плеЗЛА — март 26, 2007 @ 3:54 pm |Отговор

  2. трябва само да си намериш раздърпан кон на име росинант и един санчо панса и си готов за път:)

    Коментар от rozitu — април 9, 2007 @ 10:24 pm |Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: