нещо като нищо

април 6, 2012

cloudy day

Filed under: untitled — by shaio @ 11:00 am

спокойствие, слаб дъждец, миризма на борове, излежаване, солен чай, изгорял нос, целуване, книги, облаци, истории, нарциси

[опитите за събиране на мислите ми в кохерентни изречения бяха неуспешни. затова така]

Advertisements

юли 21, 2011

brain dump

Filed under: untitled — by shaio @ 9:39 pm

[снощи, по някое време]

Вятърът кротко шумоли из дърветата и размърдва сенките по стената. Небето проблясва и след известно време се чува нисък, спокоен тътен. Така било и с емоциите и думите – движат се с различна скорост. Когато не е осветено в крещящо бяло, небето е монотонно сиво, като ненатрапчив костюм. Звездите са срамежливи тази вечер. А може би фотоните, уморени от дългото си пътуване, са се сгушили в меките завивки на облаците за кратка почивка, преди да се забият в мозъка ми. Което от своя страна е лошо, тъй като може би точно от това има нужда сивият ми квартирант – нещо да го сръчка и размърда. Сенките по стената упорито отказват да заприличат на нещо, но може и въображението ми да се вози на задната седалка.

Ферментирали чернови, безидейност по тъмно. И по светло също, признавам. Времето, когато нощта не е в малките си часове е някак отпуснато. Седи и се вслушва във вятъра и тихите далечни песни на щурците и понякога пуска тихи въздъшки. Случва се да се оплези на Луната, а ако е почивният и ден, надзърта под стрехите и слуша как спят врабчетата.

Бях събрал няколко изречения, но светлината от екрана ги изплаши и избягаха. Сега съм сам тука, те последни ми бяха компания. Освен да се опитам да ги прикоткам обратно, ще им обясня, че ще са си само за мен и на никой няма да ги давам, да бъдат спокойни. Ама като знам, едва ли ще се върнат. Цяла менажерия от думи съм изпуснал така тия години. Затова си седя в тъмното и мълча.

Под прозореца капе чешма.

юли 9, 2010

планове

Filed under: random rants,untitled — by shaio @ 4:00 pm

Плановете са нещо, което понякога гледам с недоверие. А понякога с охота запретвам ръкави и разхвърлям идеите си, страховете, мечтите, всички малки дреболии, които изскачат когато обърнеш буркана с мънистата. После внимателно ги вземам едно по едно, оглеждам ги, подухвам леко и ги нареждам около себе си в мандала. Плановете са мислени мандали. Пищни, с нишки в тях, редички от идеи, прошарени с парченца страх (ами ако това не се получи? или ако стане друго?), с голямото мънисто на мечтата най-накрая, проблясващо на светлината, като звездата, дето я слагахме едно време на елхата. И така, мънички цветни редички се нареждат, преплитат се една в друга и образуват своята пъстра вселена.

Мандалите са хубаво нещо (дали нетрайността им ни кара да оценим по-силно, да впием по-дълбоко поглед в красотата им?). Плановете също. И нетрайността им се изразява във времето, което се върти като дервиш по средата им и ги изтрива малко по малко, докато робата му разширява обсега си. По ред за ден или година, може би секунда. И така, като CD (аналогията с грамофона ми харесва много повече, но той се движи отвън навътре, уви) живота ни се просвирва. Пък дали сме познали в подредбата, дали цветът на мънистото на края е правилен… това или никой не знае, или знае Той, или всичко е предначертано (това с кармата дали изключва Него, който знае всичко и съответно какво ще се случи? и ако не, дали тогава и Той има съдба, която знае?).

Побутвам парченца стъкло насам-натам.

В главата ми от известно време се върти туй нещо, което може би ще се превърне в разказ (някога).

He turned his head around. His eyes blank, almost like beads, his face like made from cheap plastic. It was a haunting sight, that almost took forever. And then, suddenly, like moved with invisible strings of a nightmarish puppeteer, his lips opened and a quiet mumble, a cold realization, went out of them „It’s you“.

– оставям няколко реда, дето само ти можеш да прочетеш –

юни 19, 2010

the thin ice

Filed under: untitled — by shaio @ 12:09 pm

Напоследък се опитвам да набутам някакви дълги мисли в 140 знака – туитър заби нож в гърба на нещото което се случва тук (не искам да го наричам блог основно заради редиците на Иван Иванов – блогър, пък и… не искам).

Слушам Floyd, пия някакво мляко с лъжица нес и три какао (трябваше да му сложа и две-три захар) и зяпам през прозореца. Слънчев около-обед с птици и леко досадни кучета протича навън, а тук един младеж (личностно усещане, което не се споделя от БДЖ), си пие нещото-без-захар (мързи ме да стана, пък) и… гледа буркана с мед пред него, кроейки пъклен план.

Мня, разсейвам се лесно, още повече от храна.

[две лъжици мед по-късно]

Та седя тук и се чудя за някакви дивотии и въпреки слънчевия около-обед и птичките и леко досадните кучета, се чувствам леко самотлесто. Плановете са се свили на кълбо от неувереност, а идните месеци (за по-напред май никога не съм обръщал внимание), са много мътни и непроницаеми. Някакво неприятно усещане е надвиснало. Но изобщо не мога да видя дори силуета му, камо ли да го позная.

Има още около месец, докато избера накъде ще насоча стрелката. След това, влакът ще се понесе стремглаво и вероятността за катастрофи ще стане некомфортно голяма.

Twitter версия на поста: It’s possible to feel alone in a crowd.

On a different side:
Който не го е сторил, да обърне внимание на I Love You Phillip Morris. Също на екранизацията на Going Postal.

#
don’t be surprised, when a crack in the ice
appears under your feet
#

P.S. Но пък е много хубаво, когато има кой да ти донесе захар.

февруари 13, 2010

rainy friday

Filed under: music,untitled — by shaio @ 12:07 am

думите ми бягат тази вечер. разпилени по ъглите на мислите ми, стаяващи се, поемайки си тихо дъх. няколко ноти се прокрадват в сумрака, стар спомен, разказани сънища, песен. въпреки, че ще дойдат скоро, промените ми изглеждат далечни и несигурни. дъждът утихва, с него и аз.

this friday you get only sting’s angel eyes

януари 13, 2010

fever

Filed under: random rants,untitled — by shaio @ 5:31 pm

fell down with the flu. feverish, long, haunting days. constantly banging on the walls of my head, trying to solve mysteries older than the world. the feeling of inadequacy and fear of the unknown, the future, dark and thick.

the general lack of creativity and inspiration, the feel of your mind beaten to pulp by the grey monotony of life. things that can make you go insane. to think that we are all doomed.

the hakuna-matata attitude sported in 2008, was slowly soaked in the tar of burnit-killit-stabit-2009 with a screaming crescendo near the death of the bastard. but we all hope, that 2010 will be new, fresh, different than the-bastard-year-of-two-zero-zero-nine. like spring.

i’ve always loved spring. my favourite season. although the warmth of summer is a thing that can’t be put away with light hand, spring wins, and wins big time. the tingling sensation of a new start, new experiences. the fresh breath of everything around. cherry blossoms – the most beautiful and perfect thing in the world. air after rain, talking with friends. i miss those springs. and i miss you buddies. i miss me.

sometimes i want to cry, but i can’t. i think it will be so freeing. like spring.

the greenhornes ft holly golightly – there is an end
(damn. nearly all videos are whining broken-heart doodles. i feel there is more to this song. it’s pretty like cherry blossoms.)

август 28, 2009

what’s it all about

Filed under: random rants,untitled — by shaio @ 10:57 am

today is one of my personal apocalypses. the thought put off at the back, is now howling and running through my brain. because it’s all to waste. all effort, all hardship, all suffering and thinking and feeling. it’s all to waste. will burn and the ashes will be blown away. you put your suit and tie every morning, wasting chunks of your life. you lose a part of you with every step.

today is one of my personal apocalypses. and i’m raving and drooling, so don’t come near the madman.

януари 26, 2009

мъгли

Filed under: untitled — by shaio @ 7:49 pm

леки стъпки и спокойни песни. меки аромати и топли цетове. объркани нишки и замъглен поглед. чаят топъл и сладък.

разходка на студеното, мислите прескачат.

неканено хайку крачи нервно около тях, сякаш им се ядосва, че ме разсейват и не мога да му обърна внимание.

накрая се скрива обидено. мисля че беше хубаво.

разпилян съм тази вечер.

септември 16, 2008

shine on rick

Filed under: music,untitled — by shaio @ 2:19 pm


And I am not frightened of dying, any time will do, I don’t mind.
Why should I be frightened of dying?
There’s no reason for it, you’ve gotta go sometime.

октомври 17, 2007

random

Filed under: untitled — by shaio @ 2:08 pm

ако не забравя, ще си купя енергоспестяващи крушки. в момента слушам нова генерация. ужасно много ги харесвам. стомаха ме боли, но вече нямам температура. трябва да си взема и шампоан. бебешкият „no tears“ люти. мога ли да ги осъдя? аз ще мълча, ти ще мълчиш, а вълк в гърдите ни вие. студеното време е гадно. въпреки че си разнасям фед-а от няколко дни с мен, не съм направил нито един кадър. студено ми е на ръцете. саксиеният ми чемшир расте, папируса не особено. купих си 6 ябълки. празен поглед приятелски, иска теб в ръката си. страх ме е от себе си, когато загубя мечтите си. ще вземат да изберат хилъри. жалко. а гор си има нобел. навън е измамно слънчево. вътре вали. страх се казваш в очите ми, страх се казваш по пътя ми.

Следваща страница »

Create a free website or blog at WordPress.com.