нещо като нищо

юли 23, 2010

youtube friday [stairway to heaven edition]

Filed under: interwebs,music — by shaio @ 9:17 am

The Rock Lobsters – Stairway To Heaven

Frank Zappa – Stairway To Heaven

The Beatnix – Stairway To Heaven

Richard Cheese – Stairway To Heaven

The Australian Doors – Stairway To Heaven

some fridays, you’ll get five clips from youtube. if the link goes away, the title can be used for archival/foraging purposes.

Advertisements

юли 21, 2010

Котката Рада

Filed under: still pictures — by shaio @ 3:39 pm

Котката Рада много харесва да похапва кисело мляко, да се бие, да спи, да се катери по пердета, да рие саксии, да обръща саксии, да се гуши понякога, да плиска с лапи във вода, да гледа лошо, да гони мухи.

Котката Рада е много хубава.

Рада подремва

Рада подремва

Рада подремва

Рада подремва

Рада подремва

юли 18, 2010

Как да си направим хвърчило „кутия“ (box kite)

Filed under: diy — by shaio @ 5:21 pm
Tags: , ,

В морския сезон е хубаво да имаме повечко играчки за открито. А хвърчилата са доста забавни играчки. Този тип хвърчило е лесен за управление, лети в сравнително слаб вятър и носи на умерени грешки при конструкцията.

box kite

Тъй като идеята е да може да се измайстори набързо и в сравнително полеви условия, мерките може да се пропуснат и просто да се гони приблизително съотношението между дължините.

Необходими материали:
– найлонова торбичка (може да се намери навсякъде)
– 8 шишчета (100 бр. за лев по разни магазини за домашни непотреби или по-вкусната опция – изяждате 8 шишчета в някое ресторантче и запазвате шишчетата)
– хартиено тиксо (може да се намери в книжарницата, строителен магазин)*
– връв за линия – някаква здрава, плетена връв, за предпочитане лека (линията която ползвам, купих от магазин за рибарски принадлежности – 10 лв. за 50 метра)
– ножица (може да се намери от хазяи, книжарница, комбинирано ножче)
– линийка (не е задължителна)

* Ако хартиеното тиксо е абсолютно недостъпно, можете да използвате лекопласт или да използвате връвта за да свържете снадките, а за закрепяне на платната да използвате лепенки (лепенки трябва да си носите, дори ако отивате до супера :Р )

И сега, да запретнем ръце.

1. Изрязваме пръчките – ще ни трябват 4 пръчки по 25 см. и 8 по 12.5 см.

2. Отбелязваме средата на късите пръчки и след това закрепваме две от тях под прав ъгъл с две парчета хартиено тиксо.

3. Слепваме и останалите 6 къси клечки в 3 такива кръстообразни опори и вече си имаме 4 от тях.

4. Измерваме един сантиметър от края на една от дългите пръчки и залепваме за него под прав ъгъл една от опорите, които направихме преди малко.

получава се това:

5. Прикрепваме и към другата дълга страна, както и другата крайна опора

6. На 7 см. от първите опори, закрепваме и другите:

7. Прилепваме и другите две дълги страни, като не забравяме да компенсираме за разликата във височината на опорите при кръстосването им (около 2мм)

8. Премерваме 37 см. от връвта и завръзваме на двата края на някоя от страните (ако карате по други мерки, ви трябва 1.3 [дължината плюс една трета] от дължината на страните, като добавяме и около 5 см. [за да имаме мегдан за връзване])

9. Изрязваме от торбичката два пръстена от по 9 см. и след това с един напречен разрез ги правим на ленти (ако торбичката ви е достатъчно широка, ще можете да направите двете платна от един такъв пръстен/лента). Лесно се реже, като опънете и след това стиснете торбичката

10. Залепваме единия край на лентата за единия край на конструкцията

11. Увиваме докато достигнем същият ръб

12. Оставяме около сантиметър който да покрива първия слой и режем, след това опъваме хубаво и лепим. Това е малко пипкаво, но ако не стане от първия път, не се отчайвайте и пробвайте пак. Правим и един разрез, през който да мине линията

13. Подлепваме разреза и сме готови с едното платно.

Правим и другото.

14. Изрязваме 10-тина сантиметра от връвта и завръзваме двта края

15. Правим примка около връвта, която е вързана за хвърчилото

Към тази примка, връзваме линията с която ще пускме хвърчилото. Идеята на примката е, че като променяме мястото на което е захваната (с приплъзване), можем да променим ъгъла под който хвърчилото посреща вятъра.

16. Краен резултат

Сега изчакайте вечерния бриз и се позабавлявайте.

Снимки в полет няма как да направя, тъй като Пловдив е затиснат от безветрена жега.

Повече за тези хвърчила можете да прочетете в wikipedia.

Ако имате въпроси пишете в коментaрите, ще се опитам да помогна.

– изводи до които стигнах, докато приготвях нещото –

1. Котките не са добър помощник

2. Ако мислите да правите подобни инструкции, не си взимайте само артаджийски твърд обектив, който фокусира след 50 см <.<

юли 9, 2010

планове

Filed under: random rants,untitled — by shaio @ 4:00 pm

Плановете са нещо, което понякога гледам с недоверие. А понякога с охота запретвам ръкави и разхвърлям идеите си, страховете, мечтите, всички малки дреболии, които изскачат когато обърнеш буркана с мънистата. После внимателно ги вземам едно по едно, оглеждам ги, подухвам леко и ги нареждам около себе си в мандала. Плановете са мислени мандали. Пищни, с нишки в тях, редички от идеи, прошарени с парченца страх (ами ако това не се получи? или ако стане друго?), с голямото мънисто на мечтата най-накрая, проблясващо на светлината, като звездата, дето я слагахме едно време на елхата. И така, мънички цветни редички се нареждат, преплитат се една в друга и образуват своята пъстра вселена.

Мандалите са хубаво нещо (дали нетрайността им ни кара да оценим по-силно, да впием по-дълбоко поглед в красотата им?). Плановете също. И нетрайността им се изразява във времето, което се върти като дервиш по средата им и ги изтрива малко по малко, докато робата му разширява обсега си. По ред за ден или година, може би секунда. И така, като CD (аналогията с грамофона ми харесва много повече, но той се движи отвън навътре, уви) живота ни се просвирва. Пък дали сме познали в подредбата, дали цветът на мънистото на края е правилен… това или никой не знае, или знае Той, или всичко е предначертано (това с кармата дали изключва Него, който знае всичко и съответно какво ще се случи? и ако не, дали тогава и Той има съдба, която знае?).

Побутвам парченца стъкло насам-натам.

В главата ми от известно време се върти туй нещо, което може би ще се превърне в разказ (някога).

He turned his head around. His eyes blank, almost like beads, his face like made from cheap plastic. It was a haunting sight, that almost took forever. And then, suddenly, like moved with invisible strings of a nightmarish puppeteer, his lips opened and a quiet mumble, a cold realization, went out of them „It’s you“.

– оставям няколко реда, дето само ти можеш да прочетеш –

Блог в WordPress.com.