The Rock Lobsters – Stairway To Heaven
Frank Zappa – Stairway To Heaven
The Beatnix – Stairway To Heaven
Richard Cheese – Stairway To Heaven
The Australian Doors – Stairway To Heaven
some fridays, you’ll get five clips from youtube. if the link goes away, the title can be used for archival/foraging purposes.
Котката Рада много харесва да похапва кисело мляко, да се бие, да спи, да се катери по пердета, да рие саксии, да обръща саксии, да се гуши понякога, да плиска с лапи във вода, да гледа лошо, да гони мухи.
Котката Рада е много хубава.
В морския сезон е хубаво да имаме повечко играчки за открито. А хвърчилата са доста забавни играчки. Този тип хвърчило е лесен за управление, лети в сравнително слаб вятър и носи на умерени грешки при конструкцията.
Тъй като идеята е да може да се измайстори набързо и в сравнително полеви условия, мерките може да се пропуснат и просто да се гони приблизително съотношението между дължините.
Необходими материали:
– найлонова торбичка (може да се намери навсякъде)
– 8 шишчета (100 бр. за лев по разни магазини за домашни непотреби или по-вкусната опция – изяждате 8 шишчета в някое ресторантче и запазвате шишчетата)
– хартиено тиксо (може да се намери в книжарницата, строителен магазин)*
– връв за линия – някаква здрава, плетена връв, за предпочитане лека (линията която ползвам, купих от магазин за рибарски принадлежности – 10 лв. за 50 метра)
– ножица (може да се намери от хазяи, книжарница, комбинирано ножче)
– линийка (не е задължителна)
* Ако хартиеното тиксо е абсолютно недостъпно, можете да използвате лекопласт или да използвате връвта за да свържете снадките, а за закрепяне на платната да използвате лепенки (лепенки трябва да си носите, дори ако отивате до супера :Р )
И сега, да запретнем ръце.
1. Изрязваме пръчките – ще ни трябват 4 пръчки по 25 см. и 8 по 12.5 см.
2. Отбелязваме средата на късите пръчки и след това закрепваме две от тях под прав ъгъл с две парчета хартиено тиксо.
3. Слепваме и останалите 6 къси клечки в 3 такива кръстообразни опори и вече си имаме 4 от тях.
4. Измерваме един сантиметър от края на една от дългите пръчки и залепваме за него под прав ъгъл една от опорите, които направихме преди малко.
получава се това:
5. Прикрепваме и към другата дълга страна, както и другата крайна опора
6. На 7 см. от първите опори, закрепваме и другите:
7. Прилепваме и другите две дълги страни, като не забравяме да компенсираме за разликата във височината на опорите при кръстосването им (около 2мм)
8. Премерваме 37 см. от връвта и завръзваме на двата края на някоя от страните (ако карате по други мерки, ви трябва 1.3 [дължината плюс една трета] от дължината на страните, като добавяме и около 5 см. [за да имаме мегдан за връзване])
9. Изрязваме от торбичката два пръстена от по 9 см. и след това с един напречен разрез ги правим на ленти (ако торбичката ви е достатъчно широка, ще можете да направите двете платна от един такъв пръстен/лента). Лесно се реже, като опънете и след това стиснете торбичката
10. Залепваме единия край на лентата за единия край на конструкцията
11. Увиваме докато достигнем същият ръб
12. Оставяме около сантиметър който да покрива първия слой и режем, след това опъваме хубаво и лепим. Това е малко пипкаво, но ако не стане от първия път, не се отчайвайте и пробвайте пак. Правим и един разрез, през който да мине линията
13. Подлепваме разреза и сме готови с едното платно.
Правим и другото.
14. Изрязваме 10-тина сантиметра от връвта и завръзваме двта края
15. Правим примка около връвта, която е вързана за хвърчилото
Към тази примка, връзваме линията с която ще пускме хвърчилото. Идеята на примката е, че като променяме мястото на което е захваната (с приплъзване), можем да променим ъгъла под който хвърчилото посреща вятъра.
16. Краен резултат
Сега изчакайте вечерния бриз и се позабавлявайте.
Снимки в полет няма как да направя, тъй като Пловдив е затиснат от безветрена жега.
Повече за тези хвърчила можете да прочетете в wikipedia.
Ако имате въпроси пишете в коментaрите, ще се опитам да помогна.
– изводи до които стигнах, докато приготвях нещото –
1. Котките не са добър помощник
2. Ако мислите да правите подобни инструкции, не си взимайте само артаджийски твърд обектив, който фокусира след 50 см <.<
Плановете са нещо, което понякога гледам с недоверие. А понякога с охота запретвам ръкави и разхвърлям идеите си, страховете, мечтите, всички малки дреболии, които изскачат когато обърнеш буркана с мънистата. После внимателно ги вземам едно по едно, оглеждам ги, подухвам леко и ги нареждам около себе си в мандала. Плановете са мислени мандали. Пищни, с нишки в тях, редички от идеи, прошарени с парченца страх (ами ако това не се получи? или ако стане друго?), с голямото мънисто на мечтата най-накрая, проблясващо на светлината, като звездата, дето я слагахме едно време на елхата. И така, мънички цветни редички се нареждат, преплитат се една в друга и образуват своята пъстра вселена.
Мандалите са хубаво нещо (дали нетрайността им ни кара да оценим по-силно, да впием по-дълбоко поглед в красотата им?). Плановете също. И нетрайността им се изразява във времето, което се върти като дервиш по средата им и ги изтрива малко по малко, докато робата му разширява обсега си. По ред за ден или година, може би секунда. И така, като CD (аналогията с грамофона ми харесва много повече, но той се движи отвън навътре, уви) живота ни се просвирва. Пък дали сме познали в подредбата, дали цветът на мънистото на края е правилен… това или никой не знае, или знае Той, или всичко е предначертано (това с кармата дали изключва Него, който знае всичко и съответно какво ще се случи? и ако не, дали тогава и Той има съдба, която знае?).
Побутвам парченца стъкло насам-натам.
–
В главата ми от известно време се върти туй нещо, което може би ще се превърне в разказ (някога).
He turned his head around. His eyes blank, almost like beads, his face like made from cheap plastic. It was a haunting sight, that almost took forever. And then, suddenly, like moved with invisible strings of a nightmarish puppeteer, his lips opened and a quiet mumble, a cold realization, went out of them „It’s you“.
– оставям няколко реда, дето само ти можеш да прочетеш –
нещо като нищо 