нещо като нищо

декември 3, 2006

:in love:

Filed under: drunken thoughts,happy thoughts — by shaio @ 2:52 am

дискографията на реджина спектър се тегли. пък аз съм подпийнал. и усещам че съм жив. усмихвам се. на всички житейски тъпотии, на глупавите шофьори дето карат като полуидиоти, на искрено меркантилните хора, като електронните приятели на митко, както и на самият митко разбира се, който в момента може би спи. пулсът ми в морзов код предава че бие с определена причина, а уличните лампи полека се сближават в хладната мъгла и си намигат свенливо. на усилвателят ми има чайник, а лампата ми изглежда омърлушена. аз се усмихвам глупаво на монитора и на котката, и поръчвам на дейв брубек едни небрежни пет четвърти, за седем и половина. масата е отрупана с листове, а моливът се прозява унило. една сълза пробягва из лабиринта на брадата и намира убежище в пуловера, а луната лениво се помества с няколко милиметра. моментите в които усещаш че си тук – и мамка му, това ти харесва – си заслужават.

а сега ще си пусна уважаемият г-н гилмор, и ще сънувам най-вкусното мляко с канела /което всъщност, ще пия утре/.

п.с. и тука ще ти оставя тия редове, за да ти кажа няколко неща, които само ти можеш да прочетеш.

ноември 27, 2006

офисно но не съвсем

Filed under: happy thoughts — by shaio @ 3:26 pm

stadium arcadium в слушалките
влюбени мисли
толкова ясна представа за мляко с канела, че почти усещам аромата
много умора
влюбена|глупава усмивка

ноември 1, 2006

and i’m feeling good

Filed under: happy thoughts — by shaio @ 11:16 am

michel buble ме събуди с парчето ‘feeling good’. може би на това се дължи и следващият час. миене на зъби съпроводено с поклащане на задника. кратка борба с ужасната шапка /откривам благотворителен фонд ‘шапка за шай’, щото аз сам скоро няма да си взема нещо читаво/, в която пострадаха два от пръстите ми – скъсан ластик, който ме перна и едно мънисто което ме прасна неочаквано. после обличане, и към гаража! помпане на гуми /дох/, леко регулиране на спирачките и скачам на велосипеда. тук започва мърморенето. защо дявол да го вземе лозенец трябва да бъде толкова бабунест квартал. и защо дявол да го вземе офисът на селинет, трябва да е точно на върха на една такава бабуна. нейсе, платих нетя и се засилих ту дъ офис. а! щях да забравя, че докато катерех, един типяга с кола ми направи път (: отби, изчака ме да мина и тогава си продължи. супер ^_^ та после през ‘кучешкият парк’ /хъм, там съм се учил да карам колело читаво/, ндк на културата, витошка /пешеходците са по-опасни и от колите :нинджа:/ и на работа.

студеният въздух навън някак действа освежаващо. а слънцето се усмихва едно хубаво такова. и ми е адски влюбено и усмихнато. ^.^’

дано денят продължи все тъй.

октомври 24, 2006

free hugs

Filed under: happy thoughts,interwebs — by shaio @ 10:42 am

:гуш:

намерено в кутията за всичко на eneya.

Create a free website or blog at WordPress.com.