дискографията на реджина спектър се тегли. пък аз съм подпийнал. и усещам че съм жив. усмихвам се. на всички житейски тъпотии, на глупавите шофьори дето карат като полуидиоти, на искрено меркантилните хора, като електронните приятели на митко, както и на самият митко разбира се, който в момента може би спи. пулсът ми в морзов код предава че бие с определена причина, а уличните лампи полека се сближават в хладната мъгла и си намигат свенливо. на усилвателят ми има чайник, а лампата ми изглежда омърлушена. аз се усмихвам глупаво на монитора и на котката, и поръчвам на дейв брубек едни небрежни пет четвърти, за седем и половина. масата е отрупана с листове, а моливът се прозява унило. една сълза пробягва из лабиринта на брадата и намира убежище в пуловера, а луната лениво се помества с няколко милиметра. моментите в които усещаш че си тук – и мамка му, това ти харесва – си заслужават.
а сега ще си пусна уважаемият г-н гилмор, и ще сънувам най-вкусното мляко с канела /което всъщност, ще пия утре/.
п.с. и тука ще ти оставя тия редове, за да ти кажа няколко неща, които само ти можеш да прочетеш.
нещо като нищо 