евровизия

Бях написал един много язвителен пост, който няколко дни се чудех дали да пусна, после събитието мина и вече няма смисъл. Но все пак няколко неща.

На първо място парчето на Уикеда. Мисля, че е едно от най-слабите им парчета изобщо. Много са ми любими, времето прекарано с тях в студио, е едно от най-приятните в живота ми, та ми е малко криво. Имат много по-catchy парчета и наистина могат повече.

Милена след недоразумението с пластмасовите цици (за куклата Мици става въпрос), показа, че все още го може. Парчето е доста яко и се надявам да продължи така.

Парчето на Ruth е приятно, но звучи супер клиширано. Сори KiNK (a big fan of the old non-house days), ако беше вкарал някой стържещ snare в супата, сигурно повече щях да го харесам :р

На Мона мога да препоръчам да спре да се прави на Avril Lavigne и да си вземе бас. Жените с басове са много по-hawt от тези с китари :>

Също и Jerihon ме зарадваха.

Повечето от другите бяха пълна порнография и се чудя кой ги е пуснал изобщо.

За парчето победител мога да кажа само йейййййй не ме кефи йейййййй. Безумно клише, което сме слушали десетки пъти.

Хубавото все пак е, че част от съвременните ни пърформъри, получават признание. Може да не е в БГ, но пък какво. Дори малко се радвам, че не са се забъркали в порнографията БГ Евровизия.

Сега като г-жа Емилия тъжно ще махна с ръка, тъй като не е за мене тая нова побъркана бг поп-сцена, и с носталгия ще си наредя една хубава плейлиста от български песни, които си заслужават.

специален ден, уж

Разконцентрира ме топлото. Започнах да мисля за пътуване, за дълги вечери и много звезди. Огън и усмивки. Пък дори и сега да нося къси панталони, има още време до вечерите на открито.

Щуравите дни минаха, котката вече е добре, благодаря искрено на отзовалите се. Сесията също е преборена. Между другото:

котките са добри математици (и камилите също)

Гледам да нещоправя. Хубаво е да си намираш занимавки. Боря сега едни акварели. Не ми се получава никак, но ще упорствам още малко. Може и да кача нещо, ако направя нещо приемливо.

Снима ми се, но трябва да си преборя мързела и да си пренастроя малко мозъка. Ще се опитам да бъда малко по-активен и тук. По-скоро на себе си го пиша това, да мога да се подсещам.

Равносметките са глупава работа или пък аз съм глупав да ги правя, така че по-скоро не благодаря. Бих пил една бира.

Тая група е една от моите много любими и често я слушам. Ето ви една песен, ама не очевидната за днес от албума, ами най-любимата ми от него. Transformation – Trip

До петък, за когато ще спретна един youtube friday.

8 mentally, otherwise 28

планове

Плановете са нещо, което понякога гледам с недоверие. А понякога с охота запретвам ръкави и разхвърлям идеите си, страховете, мечтите, всички малки дреболии, които изскачат когато обърнеш буркана с мънистата. После внимателно ги вземам едно по едно, оглеждам ги, подухвам леко и ги нареждам около себе си в мандала. Плановете са мислени мандали. Пищни, с нишки в тях, редички от идеи, прошарени с парченца страх (ами ако това не се получи? или ако стане друго?), с голямото мънисто на мечтата най-накрая, проблясващо на светлината, като звездата, дето я слагахме едно време на елхата. И така, мънички цветни редички се нареждат, преплитат се една в друга и образуват своята пъстра вселена.

Мандалите са хубаво нещо (дали нетрайността им ни кара да оценим по-силно, да впием по-дълбоко поглед в красотата им?). Плановете също. И нетрайността им се изразява във времето, което се върти като дервиш по средата им и ги изтрива малко по малко, докато робата му разширява обсега си. По ред за ден или година, може би секунда. И така, като CD (аналогията с грамофона ми харесва много повече, но той се движи отвън навътре, уви) живота ни се просвирва. Пък дали сме познали в подредбата, дали цветът на мънистото на края е правилен… това или никой не знае, или знае Той, или всичко е предначертано (това с кармата дали изключва Него, който знае всичко и съответно какво ще се случи? и ако не, дали тогава и Той има съдба, която знае?).

Побутвам парченца стъкло насам-натам.

–

В главата ми от известно време се върти туй нещо, което може би ще се превърне в разказ (някога).

He turned his head around. His eyes blank, almost like beads, his face like made from cheap plastic. It was a haunting sight, that almost took forever. And then, suddenly, like moved with invisible strings of a nightmarish puppeteer, his lips opened and a quiet mumble, a cold realization, went out of them „It’s you“.

– оставям няколко реда, дето само ти можеш да прочетеш –

in other news

– все още съм жив (уви)
– напуснах работа (свободно време – йей, пари – ней)
– започнах да тичам (да, и на мен ми е трудно да повярвам)
– уча за изпити (мозъкът ми е мухлясал и не помня)
– готвя често (йей), но понякога не ми се получава (ней)
– ръчкам си хвърчилата (йей), ама нещо няма качествен вятър (ней)

Относно тичането – харесах си програмата C25K (Couch to 5 kilometers), подходяща за хора които хич не са във форма. Въпреки, че започва с 20 минути повторение на 60 секунди тичане и 90 секунди ходене (уж щадящо), на третото тичане вече дишах като Вейдър, а четвъртото беше около 30-тина секунди с 3 минути ходене след това. Все пак, съм твърдо решен и няма да се предам лесно.

Едното хвърчило все още не е летяло (липса на вятър), а за другото ще ми се наложи да се сборя с шевната машина (липса на платна), но ще им дойде времето. Сега мисля да си направя едно малко и без това няма какво да правя таз вечер, хъхъ.

Туйто. Quite uneventful actually.

fever

fell down with the flu. feverish, long, haunting days. constantly banging on the walls of my head, trying to solve mysteries older than the world. the feeling of inadequacy and fear of the unknown, the future, dark and thick.

the general lack of creativity and inspiration, the feel of your mind beaten to pulp by the grey monotony of life. things that can make you go insane. to think that we are all doomed.

the hakuna-matata attitude sported in 2008, was slowly soaked in the tar of burnit-killit-stabit-2009 with a screaming crescendo near the death of the bastard. but we all hope, that 2010 will be new, fresh, different than the-bastard-year-of-two-zero-zero-nine. like spring.

i’ve always loved spring. my favourite season. although the warmth of summer is a thing that can’t be put away with light hand, spring wins, and wins big time. the tingling sensation of a new start, new experiences. the fresh breath of everything around. cherry blossoms – the most beautiful and perfect thing in the world. air after rain, talking with friends. i miss those springs. and i miss you buddies. i miss me.

sometimes i want to cry, but i can’t. i think it will be so freeing. like spring.

the greenhornes ft holly golightly – there is an end
(damn. nearly all videos are whining broken-heart doodles. i feel there is more to this song. it’s pretty like cherry blossoms.)

what’s it all about

today is one of my personal apocalypses. the thought put off at the back, is now howling and running through my brain. because it’s all to waste. all effort, all hardship, all suffering and thinking and feeling. it’s all to waste. will burn and the ashes will be blown away. you put your suit and tie every morning, wasting chunks of your life. you lose a part of you with every step.

today is one of my personal apocalypses. and i’m raving and drooling, so don’t come near the madman.

today i am a cosmonaut!

[16:02:44] The Dude: wazup spaceman
[16:29:54] Me: spaceman? spaceman you say?
[16:29:59] … i’m a COSMONAUT!
[16:30:29] … although the russians may not be very popular right now, with all this gas business and stuff <.<
[16:30:53] … but nevertheless i’m not a pesky spaceman… a COSMONAUT i am!

That’s the christianity i know…

… ignorant and blind.

infused insomnia

Няколко луди дни, почти без сън. Белите стени на офиса, докато все още имам пясък в косата.

Нося умората в торбите под очите ми. (мисля че ти ми го каза… не помня, но нейсе, хубаво е)

Гласът ми е все още тип Бари Уайт. След UK Apache, Pendulum и ADF май е обяснимо.

Пуска ми се хвърчило. Правят ми се хвърчила.

Shai Hulud Tuesday 19 August 2008 11:36:51
spi mi se, piq 4ai, okoto mi e 4erveno, opitvam se da rabotq

Скоро ще пиша още. Пише ми се.

И… отдавна не съм оставял по един два реда, които само ти можеш да прочетеш… Ъхъ…

„В лайна на море“

Българското Черноморие е болно. Българското Черноморие е насрано. Българското Черноморие трябва да се затвори. Точка.

А хората, които изсраха на плажовете лайняните си хотели, хората, които серат в морето, понеже канализацията е нещо твърде фенси и ненужно, някой ден ще гният в лайната си. Някой ден…

А междувременно ние ще тънем в техните лайна и ще псуваме. ЕС, Царя, Доган, Първанов, Сергей, …….. (попълни сам). И докато псуваме, лайната ще се покачват, ще изсичат горите и ще застрояват плажовете. И някой светъл ден, когато децата на децата ни се научат да плуват в лайняното море, докато хотелът на лицето Х им прави сянка и не могат да се изпекат нормално, те ще се обърнат към нас и ще ни питат: „Абе, дядо/бабо… защо морето по твоите стари снимки е синьо, а сега е кафяво?“ Без упрек, сигурен съм, само интерес. Защото българинът седи и търпи. И свиква с „промените на новото време“. И всичко е напълно нормално.

НЕ ХОДЕТЕ НА НАШЕТО ЧЕРНОМОРИЕ. ТАМ Е МРЪСНО, ПРЕЗАСТРОЕНО, ПРЕНАСЕЛЕНО. ТАМ Е ЛАЙНЯНО.

Don’t go to Bulgaria for tourism. It’s shitty, overbuilt, overcrowded. It’s a concrete jungle. Fucked up place, that will rot in it’s own shit.

WHERE IS YOUR GOD NOW, ШОВИНИСТИНО?

P.S. От един оптимист, дошъл с надеждата за хубаво лято. Да ви го тура. Ебаси!