untitled #1

Стенли хвърляше сол по леда. Бъркаше в кесията, която бе окачил на кръста си и после с артистичен замах разпръсваше едрите кристали по искрящия лед. Той отговаряше с ведри пукания и чувството за добре свършена работа изпълни гърдите на Стенли. Татко Олаф толкова би се зарадвал. Щеше да го потупа по главицата и да изръмжи „Те така се прави, моето момче“. С приятното припукване на леда се смеси и птича песен. Стенли вдигна глава, усмихна се на слънцето и засвири заедно с птичето. Малко фалшиво, но какво пък. След няколко майсторски сола, видя че солта привършваше, затова реши да се прибере в кабинката си и да си направи чай. А децата тъкмо обуваха кънките си в другия край на езерото.